Въвеждане на задължителна съдебна медиация в България

От първи юли 2024-та година влизат в сила изменения в Гражданско-процесуалния кодекс, с които се урежда задължителна първа среща по медиация. Тя ще се провежда задължително по шест вида граждански и търговски спорове и факултативно – в още дванадесет.

ЦЕЛИ

Според Концепцията на Висшия съдебен съвет, целта на въвеждането на задължителната съдебна медиация е да се насърчи използването на способи за разрешаването на спорове, които са различни от съда. Друга непосредствена цел е да се утвърди културата на споразумението като начин за разрешаване на спорове , особено когато това е възможно да стане по извънсъдебен ред. В дългосрочен план се очаква задължителната съдебна медиация да стимулира страните да отнасят споровете си до медиация преди да се ангажира съда.

ЗАДЪЛЖИТЕЛНА СЪДБНА МЕДИАЦИЯ

Задължителна първа среща по медиация ще се провежда, когато е предявен иск или до съда е отправено искане за:

разпределяне на ползването на съсобствена вещ по чл. 32, ал. 2 от Закона за собствеността;
парични вземания, произтичащи от съсобственост по чл. 30, ал. 3 и чл. 31, ал. 2 от Закона за собствеността;
делба по чл. 34 от Закона за собствеността – в производството по извършване на делбата /втора фаза/;
изпълнение на задължения на собствениците, ползвателите или обитателите на самостоятелни обекти в сграда в режим на етажна собственост по чл. 6 от Закона за управление на етажната собственост, за възстановяване на направени от отделен собственик разходи за ремонт на общи части на сградата по чл. 48, ал. 7 от Закона за управление на етажната собственост, както и за отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание или на незаконосъобразен акт на управителния съвет (управителя) на етажната собственост по чл. 40, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от Закона за управление на етажната собственост;
изплащане на стойността на дружествен дял при прекратяване на участие в дружество с ограничена отговорност по чл. 125, ал. 3 от Търговския закон;
отговорност на управител или на контрольор на дружество с ограничена отговорност за причинени на дружеството вреди по чл. 142, ал. 3 и чл. 145 от Търговския закон.

ФАКУЛТАТИВНА СЪДЕБНА МЕДИАЦИЯ

Съдът може, по своя преценка, да задължи страните да участват в процедура по медиация, когато е предявен иск или до съда е отправено искане за:

развод по чл. 49 от Семейния кодекс;
разрешаване на спорове относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, личните отношения с детето и издръжката му по чл. 127, ал. 2 от Семейния кодекс;
изменение на мерките, свързани с упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, личните отношения с детето и издръжката му по чл. 51, ал. 4 и чл. 59, ал. 9 от Семейния кодекс;
разрешаване на разногласия по повод упражняване на родителските права и задължения по чл. 123, ал. 2 от Семейния кодекс;
определяне на мерки за лични отношения с бабата и дядото по чл. 128 от Семейния кодекс; издръжка;

парично или непарично вземане, произтичащо от договор, едностранна сделка, непозволено увреждане, неоснователно обогатяване или водене на чужда работа без пълномощие с цена на иска до 25 000 лв.;
съществуване, прекратяване, унищожаване или разваляне на договор или на едностранна сделка или за сключване на окончателен договор с цена на иска до 25 000 лв.;
собственост и други вещни права върху имот или за нарушено владение;
възнаграждения или обезщетения, произтичащи от трудови правоотношения, както и за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна и за възстановяване на предишната работа;
защита на членствени права в търговско дружество по чл. 71 от Търговския закон или за отмяна на решение на общото събрание на дружеството по чл. 74 от Търговския закон, както и искове по чл. 58, ал. 1 от Закона за кооперациите и по чл. 25, ал. 4 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел;
защита на права на интелектуална собственост по Закона за авторското право и сродните му права, Закона за патентите и регистрацията на полезните модели, Закона за марките и географските означения, Закона за промишления дизайн, Закона за топологията на интегралните схеми и Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни.

Законодателят е предвидил критерии, които следва да се вземат предвид при преценката за препращане на спора към медиация, а именно:

между страните са налице трайни отношения;
между страните се водят или са водени няколко дела, които имат връзка помежду си;
по делото са предявени множество искове или насрещни претенции;
разноските за производството може значително да надхвърлят материалния интерес по делото;
бързото доброволно разрешаване на спора е в интерес на страните или на детето;
основните обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения, са безспорни;
са налице други обстоятелства, които сочат, че спорът е подходящ за медиация.

Ефективността на тази нова законодателна рамка тепърва ще бъде установена. Въпреки редица критики срещу нея, предвид принципа на доброволност на медиацията, въвеждането й несъмнено е резултат от незначителния ефект на медиацията в действащия й вид – само по желание на страните. Въвеждането на задължителната и факултативна съдебна медиация не прекратява възможността страните доброволно да бъдат подпомогнати от независим медиатор, вписан в регистъра на медиаторите, за разрешаване на спора и преди той да бъде отнесен към съда, по тяхно искане.