На 30.05.2022 година Върховният касационен съд (ВКС) се произнесе с решение по въпроса относно нищожността на договор, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му е било в състояние на трайна неспособност да разбира или да ръководи действията си.
В решението си по тълкувателно дело №5 от 2020 година, ВКС постанови, че такъв договор не е нищожен, а е унищожаем. Решението е от значение по отношение на срока, в който може да бъде заведен иск за унищожаване на договора на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД, който се погасява с изтичане на три години.
ВКС сочи, че: „Законът за задълженията и договорите предвижда, че са нищожни договорите, при които липсва съгласие (чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 ЗЗД), а са унищожаеми договорите, сключени от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си (чл. 31, ал. 1 ЗЗД)“.
В решението се акцентира, че правото да се иска унищожение се погасява с тригодишна давност. Тя започва да тече от деня, в който лицето е навършило пълнолетие, запрещението е било вдигнато, грешката или измамата са били открити или заплашването е престанало. В останалите случаи – от деня на сключването на договора.
Oтветникът по иск за изпълнение на унищожаем договор може да поиска унищожението чрез възражение и след като давността е изтекла.
„Кратката тригодишна давност за правото да се иска унищожение от лицата, които формално са дееспособни, но при които невъзможността да разбират или ръководят действията си е трайна и/или необратима, целù своевременно и за много по-кратък период от три години да се вземат мерки, за да могат да бъдат охранявани в цялост техните интереси и същевременно да се защитава правната сигурност. Според законодателя бездействие в продължение на повече от три години е недопустимо“.
В тълкувателното решение се посочва, че може да е налице невъзможност да се разбират или да се ръководят действията. Това може да се дължи на ментални и психични проблеми, когато лицето формално се води дееспособно т.е. не е поставено под запрещение.
„Необходимо е това състояние да е било налице към момента на извършване на сделката. Опорочаващият факт на волеизявлението е залегнал в хипотезата на чл.31, ал. 1 ЗЗД. Състои се в това, че е извършено при разстроено съзнание. Без значение е продължителността на това състояние.“.
ВКС заключва, че: „В законовата разпоредба липсва разграничаване на конкретните причини според вида и степента, в която те засягат възможностите на лицето да действа разумно. Поради това, на основание чл.31, ал.1 ЗЗД са унищожаеми и договорите, сключени от дееспособни лица в състояние на трайна неспособност да разбират или да ръководят действията си и когато тяхното състояние обективно е обуславяло поставянето им под запрещение, като се има предвид, че правните последици от поставянето под запрещение настъпват за в бъдеще“.
Освен това в решението по случая, ВКС отбелязва:
„Законодателят изрично е предвидил, че договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му е било в състояние на трайна неспособност да разбира или да ръководи действията си, е унищожаем на основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД. С включването на такъв договор като част от института на унищожаемостта се защитава правната сигурност, която предпочита обвързващата сила на изявената воля, дори когато вътрешната воля не е формирана нормално. В този случай договорът поражда действие, но неговото действие зависи от лицето с опорочено волеизявление“.
В тълкователното решение още се посочва, че: „Ще бъдат лишени от дееспособност лицата с интелектуални затруднения и психични разстройства извън реда и обхвата на специално предвидената законова процедура за това по чл.336 – чл.340 ГПК. … Не може по тълкувателен път да се извеждат непредвидени изрично ограничения на дееспособността на тези хора. Всеки човек, независимо от наличието на интелектуални затруднения и психични разстройства, има право да упражнява лично правата си. Хората с увреждания не трябва да се възприемат като лица, отклоняващи се от медицинските норми, а като субекти, на които следва да се гарантира чрез комплекс от мерки, наравно с другите, възможността да упражняват лично правата си и да участват пълноценно в живота на обществото“.
Ако имате въпроси свързани с този казус или се нуждаете от професионална помощ, не се колебайте да потърсите екипа на Адвокатска кантора „Stefanova & Partners“. Свържете се с нас на телефон: 0885 250 650.
