В последния месец, в медийното пространство беше широко отразено, постановеното от Съда на Европейския съюз РЕШЕНИЕ НА СЪДА от 28 октомври 2021 година по дело C‑319/19, относно тълкуването на Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 година за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз. Със същото, СЕС прие, че Директива 2014/42 „не се прилага за правна уредба на държава членка, съгласно която националният съд постановява конфискация на незаконно придобито имущество в рамките на или след производство, което не се отнася до установяването на едно или няколко престъпления“.
Разгледано в светлината на отправеното преюдициално запитване, СЕС решава, че Директивата не е относима към действащия Закон за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество, както и към предшествалия го закон за конфискацията от 2012 г.
Постановяването на решението на СЕС, дава основание, да бъдат възобновени всички съдебни производства, който са били спрени поради необходимостта от тълкуване на българския закон, които по официално обявени данни са над 300.
Според адвокатите в „Stefanowa & partners“, след възобновяване на съдебните производства, ще следва да се извърши преценка, налице ли са причини за спирането им на друго основание.
С разпореждане от 15.10.2021г. на Зам. председателя на Върховния касационен съд е образувано т. д. № 4/2021 г. по описа на ВКС, Гражданска колегия, за приемане на тълкувателно решение по въпросите:
1. Представляват ли „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и участват ли при определяне размера на несъответствието, съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период?
2. Следва ли ответникът да бъде осъден да заплати в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество?
Решението по посоченото тълкувателно дело, ще бъде от значение за решаването на всички искове на КПКОНПИ, в които в „ищуществото“ на проверяваните лица са включени парични средства, които не са били налични в края на проверявания период или с които е поискано отнемане равностойността на такива суми или на придобитото с тях.
Съгласно ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ от 7 май 2014 г. постановено по тълкувателно дело № 8 по описа за 2013 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на Върховният касационен съд на Република България, при образувано тълкувателно дело пред Върховния касационен съд по обуславящ правен въпрос производството по висящо дело може да се спира само в касационната инстанция на основание чл.292 ГПК, а не и във въззивната и първата инстанция.
Поради това сме на мнение, че след възобновяване на спрените съдебни производства, поради решаването на дело C‑319/19 на СЕС, производствата, висящи пред ВКС, за решаването на които е от значение произнасянето по т. д. № 4/2021 г. по описа на ВКС, ще бъдат спрени до постановяване на решение по тълкувателното дело. Това, по мнение на адвокатите ни, освен, че е задължително от процесуална гледна точна, е необходимо, за еднаквото прилагане на закона спрямо всички проверявани лица.
