> На 03.12.2021г. Върховният административен съд се произнесе с решение по Тълкувателно дело № 3/2020г., касаещо облагането на доходите на физически лица, в случаите, в които органите по приходите са установили превишение на разходите на физическото лице, над декларираните приходи.
Съгасно диспозитива на посоченото тълкувателно решение: „При извършване на данъчна ревизия по общия ред на физическо лице, не може на лицето да се определят данъчни задължения на основание чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ върху данъчна основа, равна на превишението с неустановен произход на разходите над приходите за годишния данъчен период, а ревизията следва да е извършена по реда на чл. 122 и следващите от ДОПК“.
> Съдиите, при Върховния административен съд сочат, че когато в хода на започнало по общия ред ревизионно производство се установи превишаване на разходите над приходите на лицето, законодателят въвежда презумпция в чл. 123, ал. 1 от ДОПК, че съществува източник на доход, откъдето произтича това превишаване. Ако органите на приходната администрация, въпреки констатираните предпоставки на чл. 122, ал. 1 от ДОПК, изберат да извършат ревизионно производство по общия ред, презумпцията по чл. 123 от ДОПК ще бъде неприложима, откъдето следва, че наличието на източник на доход на физическото лице, водещ до превишаване на разходите над приходите му, не се презюмира. Не може да се извърши облагане на дохода, тъй като няма установен източник на този доход, който да бъде отнесен към хипотезата на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, а данъчна основа, която се равнява на превишаването на разходи над приходи, представлява разход на данъчно задълженото лице. Данък върху разходите на физическите лица (за разлика от данъка по ЗКПО) не е уреден в ЗДДФЛ.
> Решението е от съществено значение, за уеднаквяване практиката на съдилищата, както и за еднаквото провеждане на ревизионните производства, спрямо всички ревизирани лица, тъй като съгласно чл.130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.
> Върховните съдии, освен това посочват, че установеното несъответствие между направени разходи и получени доходи представлява разход за лицето, за който то няма достатъчно средства, т.е. установява се недостиг на средства, а не доход. В тези случаи се облагат разходи на данъчно задължените лица, което е в противоречие със законоустановените принципи за облагането на доходите на физическите лица. Тези мотиви, налагат извода, че при установяване на такова и то съществено превишение, органите по приходите, следва да преминат към облагане по особения ред, предвиден в чл.122 и следващите от ДОПК, в хода на което да се установи, че е налице доход и неговия вид.
