Отговорността на поръчителя, след падежа на главното задължение е уредена в разпоредбата на чл. 147 от Закона за задълженията и договорите. Съгласно същата, поръчителят остава задължен и след падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. Това разпореждане се прилага и в случая, когато поръчителят изрично е ограничил своето поръчителство до срока на главното задължение. Продължението на срока, дадено от кредитора на длъжника, няма действие спрямо поръчителя, ако той не е дал съгласието си за това.
В съдебната практика са установени различни тълкувания, при произнасяне по въпроса, от кога тече срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, за задължение, което се погасява чрез плащането на отделни вноски с различни, предварително уговорени падежи. Това е обосновало образуването на тълкувателно дело № 5 по описа за 2019 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, за произнасяне по въпроса: При уговорено погасяване на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи, от кога тече шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД – от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост?
С ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ 5/2019 от 21.01.2022 год., Върховният касационен съд на Република България, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегии постановява, че отговорът на този въпрос следва от естеството на паричния дълг като единно и цялостно задължение и шестмесечният срок, в който кредиторът трябва да предяви иск против длъжника, ако иска поръчителят да продължи да отговаря солидарно за задължението, започва да тече от настъпването на изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост.
- В решението се аргументира и с разпоредбата на чл.66 от Закона за задълженията и договорите, съгласно която кредиторът не може да бъде принуден да приеме изпълнение на части, макар задължението да е делимо. Вноските по кредита не са периодични плащания, а се приема, че задължението се погасява на части, в интерес на длъжника и въз основа на изрично дадено съгласие от кредитора.
- ВКС посочва, че и граматическото тълкуване на чл. 147 ЗЗД води на същия извод, защото в нея „падеж“, „главно задължение“, „иск“ се използват в единствено число.
- Съдиите при ВКС разясняват и какъв ще е ефектът, ако се приеме обратната теза – че срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД започва да тече от падежа на всяка вноска. „Ако срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД се прилага за всяка разсрочена вноска поотделно, може да се стигне до ситуация, в която поръчителят ще отговаря при по-облекчени условия или в по-малък обем от главния длъжник, без това да е уговорено в договора за поръчителство. Ако се приеме, че шестмесечният срок за предявяване на иска против главния длъжник тече от падежа на всяка погасителна вноска и че кредиторът е длъжен, за да запази правата си срещу поръчителя, да води отделен иск срещу длъжника за всяка вноска, приложното поле на поръчителството като вид лично обезпечение би било неоснователно ограничено, а функциите му – обезсмислени. Възможно е при дългосрочни договори погасителният план да съдържа голям брой вноски, включително такива, дължими през шест или повече месеци. В този случай кредиторът би бил принуден да води поредица от искове срещу главния длъжник, чийто брой може да е равен на броя на погасителните вноски, за да запази правата си срещу поръчителя, което би натоварило страните с неоправдани разноски“.
- Съдът акцентира и върху факта, че кредиторът, който е дал възможност на длъжника да се издължава на части, не следва да се поставя в по-неблагоприятно положение от кредитора, който не е разсрочил задължението на длъжника. Доколкото чл. 147, ал. 1 ЗЗД урежда изключение от акцесорния характер на договора за поръчителство и солидарността на поръчителя за задължението, разпоредбата не следва да се тълкува така, че това изключение да бъде разширено.
януари 2022г.
